AMD Ryzen Threadripper: десктоп процесор на стероиди

0

След 2000-та година всички в бизнеса с процесори се бяха концентрирали над честотите. Която компания успееше да извърти повече процесорни цикли за единица време беше победител в съревнованието за най-бърз чип. Като резултат доста от продуктите “топлеха” околното пространство и бяха значително по-неефективни от сегашните на пазара. 15 години по-късно пред нас е битката на “процесорните ядра“. Въпросът вече е колко високопроизводителни ядра могат да се съберат в един чип и доскоро отговорът беше 10 според Intel. AMD вдигат летвата на 16 броя, но дали има смисъл и колко по-високо бързодействие получаваме тепърва ще става ясно.

AMD Ryzen Threadripper
Днес ще се запознаем със семейството процесори Ryzen Threadripper. Базирано на архитектурата Zen, представена от AMD в началото на годината, то включва и всички други нови процесори на компанията под марката Ryzen3, 5 и 7, които бяха създадени за да се конкурират пряко с аналогичните по име модели на Intel (при наполовина по-ниска цена за съизмерима производителност). Процесорите Threadripper напомнят много на сървърната серия EPYC, но преработени за потребителска употреба. Първите два представителя са 1950X и 1920X съответно с по 16 и 12 ядра, а след 31-ви Август се очаква представянето и на “по-невзрачните” 1900X и 1920 8 и отново с 12 ядра). Сокета с който ще работят чиповете е TR4, снабден с 4094 контактни пина, който за жалост е несъвместим с други продукти на компанията. Чипът идва окомплектован в луксозна кутия и подобно на сървърните си събратя се плъзга по специален начин в процесорния цокъл на дънната платка.
Целевата група на Ryzen Threadripper са потребителите искащи всичко в едно, винаги. Едновременно скорост при работа с видео и стандартна мултимедия, но също и по-висока производителност когато става въпрос за най-новите игрови заглавия. Чиповете Threadripper представляват най-просто казано два процесора с по 8 ядра слети в една основа (общо 16 ядра всяко снабдено с Hyper-Threading аналог за общо 32). Всеки от процесорите има директен достъп до 2 канала от общо 4-те канала за памет. Останалите два са достъпни, като информацията премине през съответния 2-ри чип. За да удовлетворят очакванията за производителност AMD са снабдили процесорите от тази серия с два режима на работа:

  • Creators Mode (или стандартния режим за работа на Threadripper) – при него функционира цялата процесорна платка. Всички ядра са включени и свободно разполагат с всички ресурси без значение дали са директно свързани към тях или не (т.нар. Non-Uniform Memory ArchitectureNUMA и усреднена скорост за достъп до паметта от 108 наносекунди).

  • Game Mode – представлява специален режим, при който всяка половина от процесора приоритетно се опитва да използва само две (директно свързани към нея) от общо четирите връзки към паметта. По този начин се намалява времето за реакция тъй като големи обеми данни се съхраняват на по-близък и бърз ресурс (ориентировъчно 79 наносекунди вместо 136 за достъп до отдалеченият контролер от другата страна на процесора). И макар времето да не е драстично по-малко, то е способно да добави ценни кадри към и без това високите изисквания на игрите. Друг елемент на втория режим е изключването на половината ядра (без това да засяга останалите елементи, като кешове и предаване на данни) с цел постигане на съвместимост с някои игрови заглавия, които все още имат зададени лимити и при наличие на повече изчислителни ядра (2024 и нагоре) започват да губят производителност или направо блокират.

Тестове на производителността
Вероятно вече се питате какви са резултатите от всички тези ядра и какви ли не оптимизации. А те са доста добри и поне в следващите 2 месеца – без конкуренция (тъй като отговорът на Intel под формата на най-мощния чип от фамилията Core XSkylake-X” ще се появи чак през месец Октомври). Съвсем естествено Ryzen Threadripper има тоталното надмощие при действия изискващи изчисления разпределени на  повече ядра. Синтетичните тестове на паметта, тестовете за едновременно рендиране на графика, както и някои оптимизирани игри дават осезаемо предимство на топ-серията на AMD. Единствено резултатите са равни или по-лоши от тези на Intel при тестове с игри изискващи повече производителност от графичната карта и такива, които се изпълняват само на единично ядро, като различните офис действия (тъй като честотите достигани от Core i7/ i9  са по-високи).  Процесорите определено са насочени към по-заможните геймъри и професионалистите занимаващи се с големи обеми графика и видеообработка.

графики и тестове – TechSpot

Сподели.

Коментирай

css.php